Трябва да благодарим на г-н Кръстев за тази статия[i], с която пределно ясно демонстрира модела на манипулация на обществото от т.нар. елит.

Основната теза на автора е свързана с опита да представи днешният елит като меритократичен с всички произтичащи от това (психологически) проблеми.

Какво е меритокрация? Система на управление при която социалното движение на хората към върховете на социалната стълбица е свободно и зависи единствено от техните способности и резултати.

Т.е. заемането на елитарни позиции в едно общество е свързано с ясно идентифицируеми постижения.

И за да няма двусмислия, още в началото да дефинирам, че от позициите на модерната социология, елитът не се третира в древногръцкият смисъл на еталон, а в далеч по-прагматичният – и реално оценим – смисъл, на социални групи в различни сфери на обществен живот, които разполагат с правото да преразпределят ресурси в широк смисъл на понятието. Ресурс са власт, пари, доминиращи идеи и т.н.

Същевременно, съвременната социология се опитва да борави и с конкретно измерими показатели за успех/неуспех на политики и елити, т.е. с конкретни  резултати от дейността.

Докато в древногръцкият смисъл, елита като еталон е по-скоро философско понятие, позволяващо многобройни тълкувания, то в съвременен аспект, елита като (пре)разпределител на ресурси и доминиращи идеи подлежи на еднозначна оценка. В това е и смисълът на меритокрацията – еднозначно ясно доказани заслуги пред страната. А критерият е – ясен резултат.

Твърдейки, че в България има меритократичен елит – нещо, което априори нито мога да потвърдя, нито да отхвърля - се обръщам към резултата!

Резултатът е ясен. България е в дъното, на последно място в Европа по, най-малко, 28 показатели – като започнете от жизнено равнище, преминете през качеството на здравните услуги, образованието, свобода на печата и стигнете до некорумпираност. Като по много от тези показатели сме съпоставими с показателите на изоставащи страни от 3-ия свят и Русия.

И за да съм пределно коректен, да отбележа, че у нас няма дори наченки на професионален дебат относно проблемите и как бихме могли да постигнем – поне – качеството на живот на Централно Европейските страни.

Само за сравнение: В средата на 30-те години на века, в списанието на Българското Икономическо Дружество (БИД), тече интензивен дебат за пътищата на модернизиране на страната. И се появяват статии, които чертаят конкретните пътища за това (особено в областта на индустриализацията) ...след войната! Един изключително модерен – и непостигнат повече от 70 години – като качество, дебат. Само да спомена, че един от изводите за модерна индустрия предвижда производство на ...резервни части части за обработващата индустрия. Нещо забравено. Но, именно с този модел един предприемчив австриец, тръгнал от гаражна работилница след Войната, става милиардер за по-малко от 10 години!

И когато г-н Кръстев говори, че у нас имаме меритократичен елит, позовавайки се на американски и английски източници – безспорно коректно – на мен ми липсва едно единствено нещо. Резултатът!

Приемам, че „политиците са тъпаци”. Но пък не виждам и интелектуалния бекграунд на който да стъпят! Както този от средата на 30-те. Напр., икономистите доказват, че основна спирачка в развитие на земеделието е разпокъсването на земята, поради демократичният закон за наследяване. Т.е. дядо ако е имал 100 декара на едно място и 5 (средният брой) деца, то те ще получат 5 парчета по 20 декара. Ако добавим, че балансирано икономически земеделие се прави и с баланс на различни култури, то става въпрос за пълен икономически дебаланс, а в следващите две поколения, процесът се задълбочава, като наличната земя става все по-икономически нерентабилна. Тогава, научният елит, в ход на граждански дебат, стига до заключение, че реалните ефективни решения са две – комасация и кооперация. Излиза Царски Указ за стартиране на комасация, а същевременно в БИД интензивно започва да се обсъжда проблемът „кооперация”. И обществото се сдобива с пълен и подробен анализ на всевъзможните видове кооперация, с плюсовете и минусите на всяка от тях и кои биха били най-ефективни в наши условия.

Днес, при същите природо-климатични предимства, внасяме около 75% от фермерските продукти. Защо? Нула „елитарен” дебат.

Същият този „меритократичен” елит, когато ни учи сутрин и вечер, изобщо не дискутира проблема за модернизация на страната и „как да ги стигнем” по качество на живот.

И след като е меритократичен, т.е. по заслуги, елементарният въпрос е : Заслуги към кого? Кой в България е добре(изброявам за пълнота): Средната класа? Работници? Селскостопански производители? Кой!?!

Единствено и безспорно – олигархията!

Изброеното от г-н Кръстев, като белези на „меритократичен елит” – знание на английски език и завършени престижни западни Университети е добре. Но заслугите не пасват на основният смисъл на меритокрацията – държавата и средната й класа да са конкурентоспособни и добре!

Да. Меритокрация има и в Щатите и в Англия. Да, там има момчета и момичета на по 25 години, които са мултимилионери не по наследство, а по резултати. Спомнете си пресният пример на Марк Цукърбърг. Фейсбук! Казваш думичката и ... всичко е ясно. И няма място за завист, а за възхищение и стимул за креативност и работа.

Кажете ми името –ако го помните – на момчето, купило Кремиковци и се сетете за фирмата (заслугата – мерита към обществото) донесла му парите за това.

Кажете си „Ив.Кръстев” и ми кажете публикациите в които елитарният социо/политолог обяснява какво е гражданско общество, как се прави, как става, кои са факторите предопределящи неговият успех, кои са неговите естествени съюзници/врагове ?!

И какво се оказва? Че меритокрацията, в Бг условия не е това, което е в Щатски или Английски контекст? Там заслугата е към обществото, а меритокрацията за която говори Кръстев е ... заслуги към олигархията.

Да продължа ли с въпроса, как се става „елит”? Минавате през доказване на успешни – за обществото – визии и хипотези или минавате през успешни тези в полза на олигархията?

И какво се оказва?

Че българската олигархия си е купила момчета и момичета с добро образование, които да обслужват нейните интереси.

Ще кажете- все пак, заслуги!

Но вътрешноприсъщият смисъл на меритокрацията не е възпроизводство на олигархията, а успешно и конкурентоспособно позициониране на страната. И именно това е разликата – напр. – между Англия и Франция. Англия още от 18-ти век действително отваря социалната си система по заслуги. Франция – не. Резултат – във Франция, гилотината трака като шевна машина и практически изостава с 50 години!

Това го няма в анализа на г-н Кръстев. Както няма дори и намек за това, как се оказа, че днешният елит е генетично следствие на тоталитарният? Умни по наследство!? Успешни – пак така?!

Не ме разбирайте погрешно! Никак не подценявам диплома от Харвард, Йейл, Оксфорд, Кеймбридж или Сорбоната и т.н. Но говорейки за меритокрация –извинете за нахалството – питам за резултата. И кой се възползва от дипломите. И как?

В този аспект, адмирирам статията на г-н Кръстев.

[i] http://www.prospectmagazine.co.uk/2009/09/the-greengrocers-revenge/  - е-version, бг. Версия - http://www.librev.com/prospects-europe/759-2009-12-02-12-26-26